неделя, 21 септември 2008 г.

Събиране


Хм... "Поетики". Беше вълшебно да видя всички събрани там. Стиховете и музиката не ме привлякоха, но много любими същества бяха там - и затова пиша сега, въпреки че избягвам събота и неделя да пиша постове. Очаквам (със съвсем мъничко надежда) някой от всички да се обадят и да направим палачинки.
Едно непознато момиче ми направи подарък. В тъмната зала, без да мога да различа лица, успях да видя широка и открита усмивка. Помислих си: "Да не би да се познаваме?" и спрях. Опитах се да се наведа настрани и да видя лицето, казвайки:
- Сега тук в тъмното нищо не мога да видя... Може би се познаваме?
- А, не... Просто ви се усмихнах...
- О...
Занемях и усмивката, която не слизаше от лицето ми, стана още по-радостна. "Благодаря" щеше да е глупав отговор и несъзнателно отвърнах:
- Поздрав и от мен.
Предишната нощ: салса няколко часа. Много са се размътили мислите ми сега.

2 коментара:

therewereswallows каза...

"благодаря" е...съвсем чудесен отговор, струва ми се :)

Niky каза...

да но е мъничко някак... а беше толкова красиво за миг... и си мисля, че много може да се каже само с усмивка, поглед и без думи :)