сряда, 12 юли 2017 г.

Седмият поред алманах ФАНТАSTIKA (2016)



Седмият поред алманах ФАНТАSTIKA на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ е вече по книжарниците. Началото на поредицата бе положено през 2007 г. и оттогава алманахът се превърна в любимо издание за ценителите на сериозната фантастична литература, изобразително изкуство и кино.
ФАНТАSTIKA 2016 има нов облик поради началото на съвместната дейност с издателство „Артлайн Студиос“ – сътрудничество, което ще превърне изданието в истински активна периодика, съпроводена от многотомник с най-доброто от българската и световната фантастика.
В преводния раздел на новия брой можете да се срещнете с автори като Рей Бредбъри и Лари Нивън, Хауърд Фаст и Кингсли Еймис, Валерий Гаевски и др.
Представен е портрет на автора на множество книги с психологическа фантастика Стефан Кръстев. Ще го видите в три роли – като създател на НФ, фентъзи и хумористична проза. От другите родни автори участват Янчо Чолаков, Светослав Славчев и Елена Павлова, Кънчо Кожухаров, Александър Карапанчев и пр.
Не е забравена и поезията в раздела „Фантастихия“, където се изявяват десет български и руски майстори на мерената реч.
„Съзвездие Кинотавър“ гледа заедно с вас фантастични филми и телевизионни сериали, но този път остро критично и аналитично. Обърнете особено внимание на обзора „Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения?“.
Тук е и статията на Иван Атанасов за кинохоръра.
Сега разделът „Футурум“ е посветен на бъдещето на секса – от невероятното есе на Станислав Лем Sexplosion до „Светлото бъдеще на Homo Sexualis“ и постиженията на модерната роботика в тази сфера.
В раздела „Визионария“ централни фигури са не както друг път художници фантасти, а неотдавна напусналата ни световна личност „стархитект“ Заха Хадид с нейните футуристични сгради.
В раздела „Откъде идваме?“ авторът съвсем буквално идва от Европейския конвент на фантастите в Барселона и в текст и снимки споделя впечатленията си.
Разбира се, с изброеното дотук съвсем не се изчерпва съдържанието на новия алманах ФАНТАSTIKA 2016 (съставител Атанас П. Славов). В него непременно ще намерите още интересни предложения и изненади от необятния свят на Тера Фантазия…


петък, 2 юни 2017 г.

Кръгла маса за хоръра




„Диаболистите полагат основите на българския хорър“ – заключи кръглата маса в СУ

Наскоро Софийският университет „Св. Климент Охридски“ стана домакин на кръгла маса на тема „Жанрът „хорър“ в българската литература“. Срещата организираха Институтът по литература към БАН и Катедра „Теория на литературата“ в СУ. Проф. Николай Аретов влезе в ролите на модератор на дискусията и на един от участниците в нея. В събитието, проведено в конферентната зала на университета, се включиха учени, преподаватели, писатели и др.

След уводните думи на проф. Аретов членът на софийския Клуб по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“, писателят Александър Карапанчев, изложи причината за организирането на кръглата маса: тезата на Иван Атанасов (Deadface), че хорърът дебютира на българската литературна сцена през 90-те години на XX век, предизвикала разгорещени спорове в интернет пространството в последно време. От своя страна А. Карапанчев посочи за родоначалници на този жанр тримата диаболисти – Светослав Минков, Владимир Полянов и Георги Райчев, публикували творбите си в периодичния печат и в самостоятелни книги през 1920-1923 г.
Също така сериозно внимание заслужават трите стихотворения на Пейо Яворов – „Смъртта“, „Угасна слънце“ и „Чудовище“, отпечатани в сп. „Мисъл“ през 1905-1906 г.
На свой ред доц. Огнян Ковачев (Факултет по славянски филологии в СУ) разясни произхода на понятието „диаболизъм“. Кръстник на това направление е литературният критик Васил Пундев със статията си „Диаболичният разказ“ във в. „Слово“ през 1922 г. Самият Пундев извежда термина от сборника на френския писател Барбе Д'Орвили "Les Diaboliques" (1874), съдържащ „жестоки, странни“ разкази.
А. Карапанчев определи хоръра като „пограничен“ жанр, а доц. Дарин Тенев (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) добави, че „повечето български автори на хорър пишат и фантастика“.
Доц. Иван Христов (Институт за литература към БАН) направи паралел между творбите на Шарл Бодлер, Едгар Алан По и споменатите стихотворения на Яворов. За него тримата автори са силно повлияни от градската среда, изпитват „разочарование от предходния позитивизъм“ и дори „неосъществен мачизъм“. И. Христов вижда в литературата на ужаса „реабилитация на трансцендентното у човека (подобно на Фройд), противно на рационалното“.
Проф. Александър Панов от БАН постави въпроса за отношението на ужасите към традицията. Писателката Фани Цуракова отговори, че „народната приказка гъмжи от „хорър“. В хода на обсъждането проф. Миглена Николчина (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) многократно обърна внимание на фолклорната балада „Лазар и Петкана“ като подобен пример. Други участници в кръглата маса отбелязаха редица сцени на жестокости в повестта на Васил Друмев „Нещастна фамилия“.
Доц. Тенев и М. Николчина се обединиха около мнението, че „началото на 20-те години на ХХ век (1922-1923 г.) полага основите, върху които можем ретроактивно да говорим за тази литература“ (б.а. – хорър). Към тях се присъедини и доц. Ковачев.
Дарин Тенев допълни, че в курса „Българският канон“, който води, студентите постоянно се обръщат към диаболистите, особено към Полянов и Райчев.  
Проф. Панов запита: „Съществува ли сега връзка между автора и читателя?“ Миглена Николчина заяви, че според нея съвременните опити за установяване на приоритет върху литературата на ужасите са стремеж на автори и издатели към по-голям търговски успех.
 Огнян Ковачев бе категоричен: „Наблюдаваме опити за самодефиниране, самоизтъкване. Нямаме основания да разглеждаме наличието на съвсем нов жанр в българската литература.“

Информацията подготви: 
Пламен Младенов





От ляво надясно: доц. Иван Христов, проф. Александър Панов, проф. Николай Аретов, проф. Миглена Николчина, доц. Огнян Ковачев и доц. Дарин Тенев

вторник, 23 май 2017 г.

Иванка Могилска, „Тая земя, оная земя“ (2017)


Новата книга на Иванка Могилска. Нейните книги са „все по-хубави”, както казва Мария Донева. Позната и непозната, с късче самота в повече. Ситуациите са лишени от действие и са почти напълно оголени. Миниатюри – навярно най-предизвикателният жанр, който мога да си представя. Мисля, че е най-хубавото, което е излизало в този жанр след 1989 г.
Откъснали са се от перото на авторката и са заживели свой собствен, разнолик живот. Навярно показват и малко от Гордеевия възел, който те – автор и читател – трябва да разсекат.
Изпъстрени с философия, както паяжината в гората е обсипана с капки роса.
Дали са пътища или острови? 
Или острови с пътища…