понеделник, 30 септември 2019 г.

ЛЕД, ЕДЕМ



В една Изгубена страна,
в тръстиката луна расте.
То вледени се редом с нас,
пламти и вижда то навред.

То вижда, то очи си има –
земите, ясни от лъчи.
Нощ, нощ, наред с лугите зрими
тя вижда, дèте на очи.

Тя вижда, виждаме и ние,
теб виждам, виждаш ме и ти.
ледът ще е възкръснал силен,
преди часът да стане свит.

Прев. НТ