вторник, 23 септември 2008 г.

Изкуства


С радост забелязвам, че културният живот в София наистина процъфтява - по есенному. Пред НДК ме заплени фотоизложба, каквато не съм виждал. "Светът, в който живеем". Спомних си за изложбите от миналата година - "Светът от високо" и "България от високо".
Случи се и още нещо, по-мое - наистина необичайно. Четях и пишех нещо и... после съм заспал. Книгата, която четях ("Дойдох свободата да ви дам" на В. Шукшин) толкова ме е завладяла, че дори сънувах героите. А не чета исторически романи и историята не ме влече. Не се беше случвало преди.

2 коментара:

dete каза...

аз по едно време си бях наумила,че като заспиш с книга върху гърдите и все едно си я прочел или си влязъл в нея..като учебника под възглавницата.

Niky каза...

а понякога, като заспиш така, можеш ти да дадеш нещо на книгата.