петък, 19 септември 2008 г.

Наръчник на писателя


Съществуват много книги (главно на английски) на тема: как да станем писатели/как да пишем.
Истината е, че повечето от тези четива са наистина посредствени, защото рецепта няма. Напомнят ми „Изкуството да бъдеш бог“ (и тук ми става смешно, повече смешно, отколкото тъжно, а не бива; отговорът е: „Трудно е да бъдеш бог“, но на този отговор не му е тук мястото).
Въпреки това забелязах, че много уважавани и обичани от мен писатели споделят творческия си опит. Спомням си едно време, когато започвах да пиша, тези разсъждения имаха голямо значение за мен. Четях ги и много ме вдъхновяваха, и ми помагаха.
(Отново с ирония си спомням, че тогава, а и все така, „тънех“ във фантастиката. И то с голяма радост. Такива есета има на: Рей Бредбъри, Робърт Шекли, Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов, Урсула ле Гуин, Аркадий и Борис Стругацки и др. Последните ми „затъвания“ са в неореализма и магическия реализъм. Чудно ми е, че изреждам „литературни течения“, защото нито една голяма творба не може да се побере в само едно от тях. Но все пак – така е по -подредено.)
Искаше ми се да споделя някои прости наблюдения. Към това (може би) ме подтикнаха разговорите ми със Сиси и Венко (а Венко рисува и никак не държи да стане писател).
Надявам се това да е последното, което да пиша на подобна тема.

Важно е вдъхновението, пламъчето и разгарянето на идеята. Човек не бива да спира да търси и да мисли.
Убедителността (вярата в думите и идеите) е много важна, за да може едно произведение да „заживее“.
Човек сяда и пише без да се страхува и след това споделя „делото“ си. В повечето случаи го брани от критиката, но не бива да е глух за нея.
Важна е дисциплината и решителността – да започнеш и да завършиш нещо. И да го прочетеш още веднъж. И да продължиш да вярваш в него. Така се научаваш да свържеш своя свят с пишещата си ръка и другите хора.
А човек прави всичко с ръцете си и тези идеи може би важат за много неща, които дават много на хората.
Сега си спомням – повечето хора пишат вечер и нощем, но какво значение има това?
А онези, които не успяват да пишат или пишат малко, стават добри редактори и преводачи. Спомням си например за Димитър Подвързачов.

Няма коментари: