понеделник, 12 декември 2016 г.

Peruvian Modernist Poetry Anthology: González Prada–Vallejo





Идеята се роди през 2009 г. Нейното доближаване до реалността стана през 2016 г. И всичко така запрепуска през времето, че вече не знам дали си заслужаваше… И все пак носи радост и спокойствие, когато някоя забравена мечта неочаквано се сбъдне. Човек си казва, че всичко е наред.

петък, 25 ноември 2016 г.

Novem. Cons.


Посред парка, зад клепки скрит съвсем и заспал,
Пепеляшка изпробва две обувки за бал.
(Константин Библ, прев. П. Симов)

вторник, 8 ноември 2016 г.

ALGUNOS POEMAS JUVENILES DE CÉSAR VALLEJO (1892-1938)



PIENSO DE MI AUSENCIA EN MI CAMINO

Pienso de mi ausencia en mi camino
ya no volver a verte cual te dejo;
largo es el tiempo por el que e alejo
¡ay! amiga: variable es el destino.


FIESTAS ALDEANAS

Entra la noche al pueblo como una onda
de negra envidia, repelando estrellas…
Mil farolitos chinos de áureas huellas
dan a la fiesta su caricia blonda.

Melancólicas músicas en honda
palpitación triunfal, suspiran bellas,
y las almas indígenas entre ellas
tiemblan dichosas en gallarda ronda.

Los balcones se pueblan como naves;
bulliciosos los aires son de seda;
vuelan los globos cual lumíneas aves.

Llora su miel lejana serenata…
¡Y en las entrañas de la feria rueda
en mil arterias fúlgidas, la plata…!


ARMADA JUVENIL

Princesa incaica. ¡Pasa! ¡Tu corte real ha muerto!
Tu lunar es un grano de dolor imperial,
que emerge al bronce triste de tu perfil desierto
cual punta amenazante de incógnito puñal.

Princesa incaica. ¡Pasa! ¡Tu corte real ha muerto!
¡Tostar deben tus venas la pólvora mortal
de tus arcaicos odios y encontrarás tu huerto
de emperatriz en una mañana purpural!

¡Ciudades, costas, sierras cruzando vas; y a veces
decepcionada lloras y callas y envejeces;
y escupen tus antiguas mendigas tu dolor!

En el cuartel en que armas la gran venganza, aguzan
sus flechas mil Silencios; y mil Ensueños cruzan
montados en los pumas chispeantes de rencor!


EN DESDÉN MAYOR

¡Tengo el ala clavada por cien clavos
de esos de arcilla y de idiotez vacuna!
¡Tal se clava con los ojos de pantanos
en las noches del trópico la luna!

¡Hay por ahí algún labio que me hiere,
y que en su fragua de rencores labra
para mis nervios de violín, vacío;
para mi Biblia azul, negra palabra!

¡Yo me quedo tan frío ante esos odios!
¡Canto siempre en desdén mayor mi verso!
¡Y ante la boca abierta de los charcos
llevo en mi mano, como un gran jilguero,

el propio corazón del Universo!



неделя, 6 ноември 2016 г.

5-, КНИГИ


След като толкова много години чета, кои все пак са „любимите книги“? Може би са се променили? Не много. Изненадва ме колко са малко латиноамериканските и френските имена.
1. „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“ от Луис Карол.
2. Разказите на Булгаков и Бредбъри. Много от тях.
3. „Пътни картини“ от Хайнрих Хайне и „Какво: Вечността“ от Маргьорит Юрсенар.
4. Стихотворенията на Емили Дикинсън, Уилям Блейк и Сесар Вайехо.
5. Романите на Никос Казандзакис и Франсоа Мориак.

НОВ-СТОП-BERRY

Пътуването на стоп 
е повече от житейски опит.

петък, 7 октомври 2016 г.

Глуб Шульпяков, Из «Письма Якубу» (Москва, 2012)


реве и тътне вързаната лодка
на нощния кей, а наоколо е мрак –
по-точно в околностите на архипелага,
притиснат като къс земя в джоба –
младият моряк
и по-точно – като необитаемо очертание
между небето и земята, като остров
плува и разкъсва тъмнината, и катедралите
се появяват:
апостол павел, апостол марко

* * *

за някои облакът е като благо,
за някои – като тъмен преход –
бездомно куче бяга
сякаш някой го очаква,
прозорците надничат под земята,
под прозорците догаря залезът –
бих сложил отдавна катинара –
да, жалко за изоставените кученца

Писма до Якоб, Глеб Шулпяков, стихотворения, превод от руски

БЛИЗОСТ


В спомените му има такива. Тогава, в онова време, не се заключвали вратите на къщите… Той бил съвсем малък. Случвало се да се събуди през нощта, да стане от леглото, да отвори вратата, да излезе и навън и да отиде при съседите, да влезе вътре, да си легне при тях в леглото им и да си доспи.
На снимката: прекрасните съпрузи Лидия Клрк и Чарлтън Хестън, една от най-красивите, достойни и верни двойки, докосвали се до киното.

петък, 29 юли 2016 г.

„Покойният Матиа Паскал“ от Луиджи Пирандело


Хубавата книга сама говори за себе си. И хубавият превод (Светозар Златаров). Това е първата книга на Луиджи Пирандело, която чета, но ще има и други. Пиесите са революционни (стъпката преди Пинтър), разказите са някак приемливи (останали в миналото), но романите…
„Покойният Матиа Паскал“ е изумително съвременно четиво. Онзи, който бе споменал за всеприсъщата тревога на Пирандело, е бил напълно прав. Човекът е разделен между вътрешния и вътрешния си свят, между реалността и илюзиите (мечтите остават далеч).
Съдбата е повече от безпощадна, ходовете й са повече от абсурдни, а когато към тях се прибави и авторовата ирония, получаваме онази искряща смес, която е най-близо до модерната представа за трагизъм.
Един от най-добрите съвременни психологически романи, които съм чел.

понеделник, 13 юни 2016 г.

Snowy White


Snowy White (b. 1948) had been recommended to Pink Floyd by Kate Bush's former manager Hilary Walker, as they were looking for an additional guitarist for the live band on the Animals tour in 1977 and he also took part on the recording of the album, including “Shine on You Crazy Diamond Part VIII”.
White's connection to Pink Floyd continued in later decades. White was invited by Roger Waters to perform at The Wall Concert in Berlin in 1990, by the ruins of the Berlin Wall. David Gilmour was the guest on White's 1994 album Highway to the Sun.
In 1999-2000 White joined Waters for his band's “In the Flesh” US tours, in 2002 White toured the world with Roger Waters and took part in the recording of Flickering Flame: The Solo Years Vol. 1, 2002. In 2010 and in the subsequent years up to 2015 White toured again with Roger Waters in The Wall Live.

неделя, 28 февруари 2016 г.

Малкият барабанчик

















Малкият барабанчик

Идвай, казаха,
ра-па-пам-пам
роди се Царят ни,
ра-па-пам-пам.
Ще му дадем ние,
ра-па-пам-пам
най-ценни дарове,
ра-па-пам-пам (3)
И свойта почит,
па-ра-па-пам-пам,
стигнем ли там.
И аз, детенце,
па-ра-па-пам-пам,
момченце бедно съм,
ра-па-пам-пам,
и нямам дар за теб,
па-ра-па-пам-пам –
за цар тъй светъл,
па-ра-па-пам-пам,
ра-па-пам-пам (3).
Може ли все пак
па-ра-па-пам-пам,
да ти посвиря?
Мария кимна,
па-ра-па-пам-пам,
вол, агне, всички
па-ра-па-пам-пам,
са тихи... Свиря аз,
па-ра-па-пам-пам,
най-хубаво сега,
па-ра-па-пам-пам,
ра-па-пам-пам (2).
Той се усмихна,
па-ра-па-пам-пам,
на мен и барабана,
ра-па-пам-пам (2).

* * *

The Little Drummer Boy

Come they told me
Pa rum pum pum pum
A new born King to see
Pa rum pum pum pum
Our finest gifts we bring
Pa rum pum pum pum
To lay before the king
Pa rum pum pum pum,
rum pum pum pum,
rum pum pum pum
So to honor Him
Pa rum pum pum pum
When we come
Little baby
Pa rum pum pum pum
I am a poor boy too
Pa rum pum pum pum
I have no gift to bring
Pa rum pum pum pum
That's fit to give our King
Pa rum pum pum pum,
rum pum pum pum,
rum pum pum pum
Shall I play for you
Pa rum pum pum pum
On my drum
Mary nodded
Pa rum pum pum pum
The ox and lamb kept time
Pa rum pum pum pum
I played my drum for Him
Pa rum pum pum pum
I played my best for Him
Pa rum pum pum pum,
rum pum pum pum,
rum pum pum pum
Then He smiled at me
Pa rum pum pum pum
Me and my drum.

неделя, 7 февруари 2016 г.

Анте Поповски

КАМЕННО

Ти изгря от изток, но никога не залезе.
Всички угаснаха –
само в тебе гори светлината.

Както и всичко друго – и словото твое се раждаше в мен.
И когато се опитах да изрека твоето име,
гласът ми се вкамени на устните.

дълго трептяха тази нощ клоните край езерото,
а по брега се разхождаше историята,
с твоето име и с някаква луна в ръце.

* * *

ПЕСЕН ЗА ТРЕВАТА МЕЖДУ НАШИТЕ РЕБРА
ИЛИ ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Три меча надолу.
Фан Ноли

Светлина плава.
Камбана звъни
в костите на селяните,
които се разхождат в земята
с вили като огнени кръстове,
вдигнати към небесата,
пеейки: три Марии нагоре,
три меча – надолу…


Превод и картина на корицата: Роман Кисьов