понеделник, 17 август 2015 г.

Време за всяко нещо

Пътуването с автобус до Босна и Херцеговина трае поне 15 ч. – както когато времето си играе по границите.
С правилната компания. С правилния водач – освен пътя. Както когато се сбъдват мечтите. Ина се обади и... потеглихме.
Взимането на решението отне малко време. Не беше премислено. Не беше осъзнавано или очаквано по-рано. На пръв поглед може да изглежда дори като нещо „обикновено“. Но и нищо друго не беше нужно.
Тясно автобусче. Отлични шофьори. Два дни, прекарани в дрямка, четене, разговор, размисъл, разходки край течащата вода. И още два дни, изпълнени със смях и изненади по пътя.
Разговорите остават. Умората и безсънието също – някак са част от преживяването.
През цялото време вътрешните гласове не се надигаха с много шум – може би бяха заглушени от реките и езерата, покрай които минавахме. Ехото от двигателите по пътя също сякаш оставаше затворено в долината. – – –
Сараево и Мостар са гостоприемни и приветливи. Блясъкът им не е помръкнал от вековете и от славата, а е останал някак скромен – в най-хубавия смисъл на думата. Посрещат ни усмивки – познати и непознати. Улиците са изпълнени с туристи и гости на събитията, за които сме се оказали там и ние: филмовия фестивал в Сараево и сериите по височинни скокове във вода Red Bull Cliff Diving. – –
Почти навсякъде има чешми, от които можеш да пиеш вода и да се разхладиш от горещината, която още преди обяд е над 40°С. В мен остави силен отпечатък и пътуването на стоп през планините на Босна и Херцеговина, с чакането и предизвикателността си... Може би съм изгубил тренинг и трябва да тръгвам нанякъде по-често? Или е покана за нещо друго?
Преодолените трудности се отплащат със срещи и места, които будят възхищение с красотата си. Намери се дори хотел за мен, както и храна...
И в двата стари града се усещаше съревнованието на историята и утвърдените разбирания с младежкия дух, който прииждаше от всички страни. Както се срещат интернет и книгите. Отговор се даваше според случая. – –
После връщането – заедно със спокойствието и дъжда. Не чух нюорлеански джаз, но край мен звучаха ясни и мили гласове, носещи промяна. Като тези на пешеходци, преди да се качат на автобус, или на стопаджии, които искат да вземат шофьорска книжка.


четвъртък, 2 юли 2015 г.

КРАЙМОРСКО


Завесата на материалното понякога скрива от погледа някои по-дребни, но все така мили неща. Или може би е от говоренето и от забързаността…
Случката, за която си мисля, е съвсем проста. И сигурно често става така. Човек загубва нещо и продължава както може…
Слънцето клонеше на запад, а морето бушуваше. Няколко души стояхме на брега и разговаряхме, а багажът – разхвърлян по пясъка. Една приятелка си изпусна портмонето и вълните за секунда го отнесоха. На нея й домъчня, но на следващия ден един спасител го намери и й го върна.
Имаше също някои подробности. Друго момиче от групата, родено и израсло край морето, каза, че сутрин морето изхвърля всичко на брега. Явно се познаваха добре… Оставихме телефон на барчето и на спасителите и си казахме, че ще потърсим на следващия ден.
През нощта духаше силен вятър. Събудих се рано, но бях скован и отпаднал. Унесох се за още два часа в нещо като колебливост и слабост. Може би при други обстоятелства бих станал навреме.
Когато минах по брега, вече имаше хора, а портмонето го нямаше. Дори се гмуркахме из района, където изчезна. Върнаха го няколко часа по-късно.
Понякога отминаваме, без да забележим някоя дреболия, която може да ни научи на нещо. Сигурно често става така. Помислих си, че е хубаво да се вслушвам, когато някой споделя преживяното от него и знае повече. Помислих си, че не бива да оставяме ежедневието да отслабва вярата ни в чудесата.


петък, 29 май 2015 г.

ЕКСПЕРИМЕНТ И КОСТУМБРИЗЪМ



(На фотографията може да се види една от най-изтъкнатите писателки на Испания, Росалия де Кастро, заедно с нейното семейство.)


ЕКСПЕРИМЕНТ И КОСТУМБРИЗЪМ В ИСПАНСКАТА
И БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ КРАЯ НА ХІХ ВЕК
(СЛУЧАИТЕ СЪС САЛВАДОР РУЕДА И АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ)

Николай Тодоров


SUMMERY

EXPERIMENT AND COSTUMBRISMO IN THE SPANISH AND THE BULGARIAN LITERATURE AT THE END OF THE XIXTH CENTURY
(THE CASES OF SALVADOR RUEDA AND ALEKO KONSTANTINOV) Text

The research is focused on exploring the present state of the theory about the literary mode (or tendencies) known as ‘costumbrismo’. In the paper there is a description of its specific forms of expression and their implied experimental character in the general frame of modernism (or ‘modernismo’, hereby they are used as synonyms).
Set in the context of the romantic and the modernist prose in Spain and Latin America, these tendencies find a wide variety of expressions without necessarily forming a separate movement. Still no final and unchallenged definition of the costumbrismo has been made but there is a general agreement about its principal characteristics. A key point in the developed topic is that they can be fruitfully compared to similar features in other works not specifically related to this mode. This from its side reveals clearer some historical processes in apparently non-related literary traditions and subsequently allows shifts in the interpretative analysis and the comparison of authors like Salvador Rueda and Aleko Konstantinov.
Another major point in the research is the longevity of the costumbrismo ideas. There is a different ‘life-span’ of the literary works because some of them seem to remain more ‘vital’ and ‘intriguing’ even a century after being published. The comparison concentrates on some rhetorical means and stances; the way the personages are build and their flexibility, including their changing point of view. And it only touches subjects like: the ironic and the empathic approaches of the narrator; the construction and the deconstruction of national myths; the free association and dialogism of the literary work; the role of literature to fill cultural gaps and to offer new models for overcoming socio-cultural pressures and ideological restrictions.


RESUMEN

EXPERIMENTO Y COSTUMBRISMO EN LA LITERATURA ESPAÑOLA Y LA LITERATURA BÚLGARA DEL FIN DEL SIGLO XIX
(LOS CASOS DE SALVADOR RUEDA Y ALEKO KONSTANTINOV) Texto

El estudio se concentra en la exploración del estado presente de la teoría del modo literario (o las tendencias) conocido como ‘costumbrismo’. Se incluyen descripciones de las formas de expresión específicas y su implicado carácter experimental en el marco general del modernismo. Estas tendencias se disponen en el contexto de la prosa romántica y modernista en España y América Latina y encuentran una vasta variedad de expresiones sin necesariamente formar un movimiento separado. A pesar de no se pueda formular una definición final del costumbrismo que no sea disputada, existe un consentimiento general en cuanto a sus características principales que se enumeran aquí.
Punto clave en el tópico desarrollado es que ellas pueden aplicarse efectivamente en la comparación de obras que no son específicamente relacionados con el costumbrismo como el termino raramente se usa fuera del contexto español y latinoamericano. De este modo pueden revelarse más claramente varios procesos históricos en distintas tradiciones literarias que permite el cambio en el análisis interpretativo, comparando autores como Salvador Rueda y Aleko Konstantinov por ejemplo.
Otro punto importante en el estudio es la ‘longevidad’ de las ideas del costumbrismo. Hay diferente duración de vida de las obras literarias porque algunas de ellas parecen permanecer ‘vitales’ y ‘intrigantes’ aún un siglo después de ser publicadas. La comparación se concentra en algunos de los medios y las tomadas posiciones retóricas; la manera de construir los personajes y su flexibilidad, incluso su punto de vista cambiante; los modos de aproximación con ironía y empatía desde el punto de vista del narrador. Se mencionan: la construcción o la deconstrucción de mitos nacionales; la asociación libre y el dialogismo de la obra literaria; el papel de la literatura para completar las grietas culturales y ofrecer modelos nuevos para superar presiones socioculturales y restricciones ideológicas.


БИБЛИОГРАФИЯ

Димитрова, Елка, в предговора към: Константинов, Алеко, „Разкази, фейлетони, пътеписи”, Дамян Яков, София, 2005, стр. 5-14.
Славейков, П. П., „Алеко Константинов. Спомени и бележки”, в предговора към: „Съчинения на Алеко Константинов”, София, 1901, цитатът е по: „Българската критика за Алеко Константинов”, София, 1970, стр. 52-55.

Benítez-Rojo, Antonio, “The Nineteenth-Century Spanish-American Novel”, In: “The Cambridge History of Latin American Literature”, vol. 1, Cambridge University Press, Cambridge, 2008, pp. 417-489.
Darío, Rubén, “España contemporánea”, In: “Obras completas”, vol. 21, G. Hernández y Galo Sáez, Madrid, 1920.
“Diccionario de la Lengua Española”, Barcelona, Sopena, 1956.
Escobar, José, “Costumbrismo: estado de la cuestión”, In: Romanticismo 6. Actas del VI Congreso “El costumbrismo romántico”, Roma, Centro Internacional de Estudios sobre el Romanticismo hispánico, Bulzoni, 1996, pp. 419-427.
Fuente, Benvenido de la, “El modernismo de la poesía de Salvador Rueda”, Peter Lang Frankfurt / M. Herbert Lang Bern, Bern, 1976.
González-Blanco, Andrés, “Los grandes maestros Salvador Rueda y Rubén Dario: estudio cíclico de la lírica española en los últimos tiempos”, Pueyo, Madrid, 1908.
Montesinos, José F., “Costumbrismo y novela. Ensayo del redescubrimiento de la realidad española”, Madrid, Castalia, 1960.
“Los orígenes de la obra de Larra”, Madrid, Prensa Española, 1973.
Ortega y Gasset, José, “Azorín: primores de lo vulgar”, In: Ortega y Gasset, José, “Obras completas”, vol. 2, Madrid, Revista de Occidente, 1966, pp. 157-191.
Poblete, Juan, “Reading National Subjects”, In: Castro-Klaren, Sara (ed.), “A companion to Latin American Literature and Culture”, Blackwell Publishing, Oxford, 2008, pp. 309-332.
Pupo-Walker, Enrique, “The Brief Narrative in Spanish America: 1835-1915”, In: “The Cambridge History of Latin American Literature”, vol. 1, 2008, pp. 490-535.
Román, Isabel, “Hacia una delimitación formal del costumbrismo decimononico”, In: “Philologia hispalensis”, No. 3, 1988, pp. 167-180.
Rueda, Salvador, “El ritmo”, M. G. Hernández, Madrid, 1984.

понеделник, 18 май 2015 г.

ИДЕИ ЗА ПРЕВОДА НА ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА


Преди да се захване с някое произведение, преводачът трябва да познава поне част от него, други произведения от автора и евентуално други произведения от епохата, в която то е писано. Така преводачът ще може по-лесно да се ориентира какви думи и словосъчетания да използва и с кои стилови особености да се стреми да се съобрази – в това число например дължината на изреченията в текста, натрупванията на определения, повторенията и акцентите, безподложните и безглаголните изречения и др.

Изборът на думи е доста субективен, но те трябва да предават максимално добре авторовата идея, дори когато тя умишлено е направена да изглежда неясна или противоречива. Важна е гледната точка на адресата. Словоредът също е подчинен както на авторовата, така и на обективната логика, но обикновено нито за думата, нито за словореда има толкова много възможности, колкото изглежда на пръв поглед.

Буквалният превод обикновено не е препоръчителен. Балансът между вложеното в текста послание, неговата форма и съответно – интерпретацията им от преводача и читателя, до когото трябва да достигнат, – е изключително субективен. Хубаво е придържането близко до оригиналните параграфи и пунктуация, когато това не противоречи остро на книжовните норми на езика, на който се превежда. Проверката в речника дори на познати думи и търсенето на възможно най-точни съответствия и синоними е хубав навик.

Целта обаче не е допълването, поправянето или изглаждането на текста, а постигането на същата „яснота” като тази на оригинала чрез внимателно и точно подбрани по смисъл и дължина фрази. И в крайна сметка – лекотата и безпроблемността при възприемането от съвременния читател, дори и в текста да останат умишлено поставени „препятствия”.

Проверката на текста, която се състои в един прочит на целия превод, когато той бъде завършен, е особено необходима.