Вяра

Веднъж един търговец се разхождал край дълбока пропаст. Внезапно скалата под краката му се откъртила и той полетял надолу. Докато падал, успял да се хване за малко дръвче, поникнало от един процеп. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър, той осъзнал цялата безизходност на положението си. Той си помислил: „Единствено Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Може би сега трябва да му се помоля?“. Затова се обърнал към Бог:

– Боже, моля те, спаси ме и завинаги ще повярвам в теб.

Той се помолил няколко пъти, докато най-сетне от небесата се разнесъл гръмовен глас:

– О не, няма да повярваш. Познавам ги аз такива такива като тебе!

Търговецът толкова се удивил, че едва не изпуснал клонката, за която се държал.

– Моля ти се, Боже! Грешиш, наистина ще повярвам!

Човекът дълго умолявал и убеждавал Бога и накрая Бог му казал:

– Добре, пусни клона и аз ще те спася.

– Да пусна клона ли? – възкликнал търговецът. – Да не съм глупав?

Хуан Валера и неговият роман „Морсамор“

Хуан Валера гледа на изкуството сериозно. Посвещава живота си на литературата и дори губи зрението си.

Въпреки това изкуството е колкото жертва, толкова и наслада. И дори в края на живота на писателя, в моментите на най-големи терзания, които най-сетне би трябвало да превърнат романа „Морсамор“ в тежко и мрачно четиво, в него се пробужда скептичният дух – духът, неподвластен на идеологии. И романът се превръща в разтуха, в нова младост, в извор на сила. И от всяка страница струи светлина, долавя се окрилена вяра, звучи звънкоструна ирония, минаваща като сребърна нишка през всеки изваян в стилово отношение ред.

Дали има малко от Стендал? Там е неочакваното възвишено. Дали съмнението всъщност не става равна на вдъхновението сила и дали не преобразява разказвачът?

Валера сам не изпълнява своите литературни предписания, а предпочита да им се присмее. Изданието е дело на „Недланд“ (2022).