Имало едно време един овчар. Той отглеждал кучета, които му помагали да варди овцете. Те били истински ветрове, когато бягали.
Един ден му се родили четири малки кученца, едното от които куцало с дясното задно краче. Стояло между другите като в небрано лозе.
Овчарят сложил пред фермата си табелка: „Продавам овчарски кученца“.
„Тъкмо ще спечеля малко пари“ – помислил си той.
Кученцата се боричкали в картонена кутия край пътя. Такива кутии винаги привличали местните деца. Ето че се появило едно момченце.
- Колко струват кученцата, сър?
- По петдесет долара.
- Аз имам два долара... Мога ли да ги погледам как си играят?
Овчарят се усмихнал и пуснал кученцата в заградения двор. Те се затичали по поляната, но куцащото пале изостанало.
- Какво се е случило с това кученце?
- Така е родено.
- Точно такова кученце искам!
- Ако наистина го искаш, ще ти го подаря.
- Не, сър, ще ви дам за него своите два долара и всеки месец ще ви давам по два долара, докато го изплатя. То струва колкото другите.
- Но то никога няма да скача и да бяга като другите!
Тогава момченцето повдигнало крачола на панталона си и овчарят видял, че кракът му е извит и има метална шина.
- Самият аз не скачам и не бягам добре. То ще има нужда от някой, който го разбира.
