вторник, 26 август 2008 г.

Thunder Road (London, 1975)

Днес в мислите ми се появиха неочаквани мисли. Май за добро. Сутринта бях много сънен, ех. Но ми стигнаха силите да се изправя (10 минути), да правя гимнастика на поляната (30 минути) и да се изкъпя със студена вода (брр). После животът започна... Среща със слънцето, с гората и с книжката в трамвая. Както обикновено пътувах без билет. По улиците вървяха доста хора – зарадвах им се.
Спомних си, че един невероятно скъп за мен човек (Ванката) и още четирима души (близки, близки) имат рожден ден днес. И татко скоро има рожден ден... В мислите ми се появи филмът, който съм гледал над 200 пъти и съм превеждал, харесва ми... После се появи и стихче от любима песен на Брус Спрингстийн, в която се пее: „...остави косата си да се вее на вятъра“.
Знам, че понякога е трудно, но всяко поемане на дъх може да бъде надежда. Дори и да е трудно, човек може да продължи да вярва. Но една такава вяра – истинска, тукашна, човешка.

Няма коментари: