вторник, 26 август 2008 г.

За въздушни и каменни лабиринти

Мисли. За нещо, което малко ме тревожи. Просто не е моя работа.
Мога да подкрепя и да повярвам.
И това е всичко.
Когато скъпи, истински, открити хора спрат насред пътя. Когато се примирят, когато се уплашат.

Имаше една приказка (любима), в която героят раздаваше от дните си. Раздаде ги всичките, и последния. Може би трябва да се науча, може би така ще успея нещо да променя. Като в приказка.

Колебания. А може би в тези мисли има егоизъм. Може би така е най-лесно. Може би правя всичко заради себе си, зачитайки само своята гледна точка и своите желания. Не е просто.

Спомних си. „Let go“. Всичко трябва да следва хода си, но въпросът с вярата, с това да направиш нещо, да се стремиш... Може би „Take care“, „Good luck“ е по-добре и „No thinking“, „Standing by your side“, и „Running wild“.

Няма коментари: