понеделник, 25 август 2008 г.

Мълчание


Понякога се случва да се уморя от думите. Да замълча, да не искам да говоря, да не знам какво да кажа. Мога най-много да изтананикам нещо.
Как ли човек може да сподели тогава какво преживява? Когато думите са слаби и отразяват твърде много разума.
Може би ключът е да се „пуснеш по течението“ като лодка, да се оставиш да те води всяко усещане и всяко преживяване, да оставиш всяко усещане да бъде открито и свободно.
Tremeloes - Hello World
New World - Tom Tom Turnaround

4 коментара:

bird каза...

Ключа е да намериш онзи някой, пред който думите сами се изливат като река..

Niky каза...

ако окъпеш някого с думи, дали няма да е твърде мокро?.. :)

Caribiana (Тя) каза...

Как само познавам това състояние!
От известно време на сам ми се мълчи. Много ми се мълчи.
И май най-доброто е да намериш някой, с който ти е хубаво да си помълчите заедно. Знаеш го това усещане, нали? Седите един до друг, раменете ви се докосват, и е тихо, и мълчите, а е хубаво, хубаво...

Niky каза...

Май можем да помълчим и заради себе си...
Да, това усещане го знам и много го обичам. Спомням си как гледах някого, докато спеше...