Празната лодка

Един монах жадувал за уединение. Взел малка дървена лодка и се отдалечил насред езеро, цялото загърнато в мъгла. От гористите хълмове наоколо се виждали само върховете на дърветата. Водата била кристално чиста, а в нея се отразявали небето и прелитащите облаци, докато лек ветрец браздял повърхността.

Затворил очи монахът, потънал в размисъл и усетил как тялото му се слива с тишината наоколо… Не щеш ли, след един или два часа лодката внезапно била разтърсена от удар – друга лодка се била ударила в нея. Монахът се разсърдил, но останал със затворени очи и само мислено се запитал:

– Кой се осмелява да нарушава покоя ми?

Все така със затворени очи, той се постарал да запази вътрешния си мир, но ударът се повторил. Сега вече не могъл да сдържи гнева си:

– Ще му кажа аз на него! – процедил той през зъби.

Отворил очи и какво видял? Лодката, която се удряла в неговата, била празна и само леко се поклащала по спокойната водна повърхност.

В този миг монахът бил осенен от прозрение: той осъзнал, че гневът му не е дошъл отвън, а е живял вътре в него и просто е търсил как да се прояви.

Мъглата тихо се плъзгала по езерото, вълните шушнели покрай лодката и небето се оглеждало във водната повърхност, по която се носела и отвързаната лодка.

– Това е само една празна лодка… Гневът е в мен.

Оттогава всеки път, когато нещо го раздразнело, той си спомнял за езерото, смирявал сърцето си и си повтарял, че това е само една празна лодка.