петък, 7 октомври 2016 г.

Глуб Шульпяков, Из «Письма Якубу» (Москва, 2012)


реве и тътне вързаната лодка
на нощния кей, а наоколо е мрак –
по-точно в околностите на архипелага,
притиснат като къс земя в джоба –
младият моряк
и по-точно – като необитаемо очертание
между небето и земята, като остров
плува и разкъсва тъмнината, и катедралите
се появяват:
апостол павел, апостол марко

* * *

за някои облакът е като благо,
за някои – като тъмен преход –
бездомно куче бяга
сякаш някой го очаква,
прозорците надничат под земята,
под прозорците догаря залезът –
бих сложил отдавна катинара –
да, жалко за изоставените кученца

Писма до Якоб, Глеб Шулпяков, стихотворения, превод от руски

Няма коментари: