неделя, 7 февруари 2016 г.

Анте Поповски

КАМЕННО

Ти изгря от изток, но никога не залезе.
Всички угаснаха –
само в тебе гори светлината.

Както и всичко друго – и словото твое се раждаше в мен.
И когато се опитах да изрека твоето име,
гласът ми се вкамени на устните.

дълго трептяха тази нощ клоните край езерото,
а по брега се разхождаше историята,
с твоето име и с някаква луна в ръце.

* * *

ПЕСЕН ЗА ТРЕВАТА МЕЖДУ НАШИТЕ РЕБРА
ИЛИ ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Три меча надолу.
Фан Ноли

Светлина плава.
Камбана звъни
в костите на селяните,
които се разхождат в земята
с вили като огнени кръстове,
вдигнати към небесата,
пеейки: три Марии нагоре,
три меча – надолу…


Превод и картина на корицата: Роман Кисьов



Няма коментари: