понеделник, 15 декември 2014 г.

„Слоевете“ от Стенли Кюниц














Стенли Кюниц (1905-2006)

СЛОЕВЕТЕ

Вървях през множество животи,
а сред тях имаше и мои,
но вече сам не съм онзи,
предишния, макар и да имам
по някой друг принцип – боря се
и вървя неотклонно.
Когато се вглеждам назад –
а аз съм принуден да гледам,
преди да имам пак сила
да продължа – там зървам
камъни, които се вият
чак до хоризонта
с тихи лагерни огньове
наблизо. И ангели в кръг
вият се, дебнат, размахват
тежките си криле.
О, създадох си племе
от своите истински страсти,
а сега са разпилени!
Как да смиря сърцето си
сред това пиршество
на толкова загуби?
В горчив и напиращ вятър
прахът на моите приятели,
изпаднали по пътя,
ме шиба през лицето.
Но се обръщам
и се обръщам ликувам
за нещо, с готова воля
да отида, където желая.
По пътя ми всички камъни
до един са ценни.
В онази най-тъмна нощ,
когато бе скрита луната
и скитах през сринат свят,
гласът в ореолен облак
ме наставляваше:
„Живей през слоевете,
а не на повърхността“.
Не умея да отгатвам,
но в мен не остана съмнение,
че тази нова глава
от моята книга на промените
е вече написана.
И още не съм привършил
с промените.

Няма коментари: