Райнер Мария Рилке
Когато сам подаваш и улавяш,
с умение – печелиш обичайното –;
но трябва ли да хванеш и най-слабо
подхвърлената топка от играча –
от своя вечен съиграч – тогава
към теб политва, в твойто същество,
с премерено движение, в арка
на Бога, като мост: и да се прави
това, тогава нужно е умение, –
не твое, на света. Но щом отвърнеш
с мощта и дързостта, и даже повече:
забравил мощ и дързост, ти отпървом
отвърнеш . . . . . (Тъй годината отново
запраща много птици в ново странство
над вечен океан и откъм стара
към млада топлина –), но издържиш ли
на риска, ти наистина играеш.
Не ти тежи да хвърляш, без умора
играеш. А ръцете ти накрая
запращат сред безкрая метеор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар