Излезе една ценна книга: „Заспалият дим” на Габриел Миро (1879-1930), непознат в България испански писател, автор на повече от 20 романа. Това се счита за една от най-значимите му творби.
Вероятно много от силата на „Заспалият дим” се крие в автобиографичния характер на това произведение... Иска ми се да го опиша с прости думи и не успявам. Може би понеже обичам книгите на Габриел Миро - любими по начина, по който тези на Никос Казандзакис и Андре Жид...
Романът „Заспалият дим” е дълбок и същевременно изящен. Разказът върви леко и неусетно, и поставя своите непреходни въпроси без да се натрапва. Речта се плъзга по острието между поезията и прозата. На едно по-дълбоко ниво обаче, тя е обтегната в своето непомръкнало богатство от образи и идеи, като носи също високите стремежи на модернизма. И в широтата на видяното от пишещия и от четящия има нещо предизвикателно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар