вторник, 11 септември 2012 г.

Гьоте - за границите и времето в поезията


"...При този литературен преврат отначало не искаха нищо друго, освен по-свободна форма; но те не спряха с това, а заедно с формата отхвърлиха и досегашното съдържание. Изобразяването на благородни чувства и дела се сметна за скучно и последваха опити да се покажат всевъзможни скандални неща... Това е пикантно! Това действа! Но щом публиката вкуси от тези пиперливи гозби и свикне с тях, ще поиска нещо повече, нещо по-силно. Един млад талант, жаден за признание и влияние, но не достатъчно укрепнал за да върви по свой път, може да реши да се нагоди към вкуса на деня и дори да надмине своите предшественици със стряскащите си истории. В това домогване до външни ефектни средства обаче, ще се занемари напълно всяко по-задълбочено вникване и постепенно развитие на таланта, колкото и бляскав да е литературният успех в момента... Крайностите и увлеченията постепенно ще изчезнат и в края на краищата ще остане голямото постижение: заедно с по-свободната форма ще бъде постигнато едно по-богато и по-разнообразно съдържание, така че нито един предмет от широкия свят и многоликия живот няма да бъде изключен като "непоетичен". Аз сравнявам днешната литература с една силна треска: сама по себе си тя не е нито добра, нито дори желателна, но тя за щастие е последвана от по-добро здраве. Всичко скандално, което в момента съставлява цялото съдържание на едно поетическо произведение, ще се превърне в благодатна съставна част; и онова, което е чисто и благородно, и поради това - обреченото на изгнание, скоро ще се подири с по-голямо желание."


Екерман, "Разговори с Гьоте"

Няма коментари: