Отдавна не съм гледал филм с такава наслада - може би месец-два. "Сградата ще бъде разрушена" (This Property Is Condemned, 1966), по пиесата на Тенеси Уилямс. Режисьор е Сидни Полак (браво), а актьорите са Робърт Редфорд, Чарлс Бронсън и Натали Ууд.
Всеки характер оживява. Всяка идея е пълнокръвна. Всяка сцена е нужна - като скъпоценен камък на колие. Това е филм, който не крещи и не шепти. Той просто ти говори и думите му са най-обикновени. Може би затова звучат мъдро.
В него имаше една песен.
Wish me a rainbow and wish me the stars
all this you can give me wherever you are
And dreams for my pillow and stars for my eyes
And the masquerade ball where our love wins first prize
Wish me red roses and yellow baloon
and caress us whirling to gay dancing tunes
I want all these treasures the most you can give
so wish me rainbow as long as I live
All my tomorrows depend on your love
so wish me a rainbow above
---
Звучи: Bruce Springsteen - With Every Wish
Няма коментари:
Публикуване на коментар