сряда, 17 декември 2008 г.

Недомислица


Тези дни исках да пиша повече. Но време не остана – дори за сън. Преминах някак, оцелях и вчера сънят дойде - лек, безпаметен, отморяващ.
Стиховете спряха да пеят и дори не говорят. По пътя все се намира нещо, което да примами странника.
Научих толкова много през последните дни. Имаше нещо пречупващо и нещо, което да те кара да се усмихнеш – като утринното слънце например.
Няколко изгубени книги, няколко изгубени близки, откраднато семенце вяра - откраднаха и откраднах, и една светла идея, по чиито стъпки да продължи човек.

Няма коментари: