Фадо и степ

Вчера беше такъв ден.
Хвърковат и забързан.
Смяхме се с поляците. Изпратих ги за Пловдив. Трябва да дойдат едни хора от Австрия.
Сутринта си говорихме с един много мил човек, изпълващ другите с щастие. Дори врабчетата наоколо не ме разсейваха толкова, колкото смехът и приказките за „Ние, врабчетата“.

Един приятел е качил Кончето. Преди да замине. Говорихме си. Потърсих го и се оказа, че точно тогава е бил „кацнал“ отгоре и не е можел да говори.

Свърших работа и улиците ме поведоха. Трябваше да видя приятел, но незнайно как се озовах на „Раковски“. Цялата улица беше пълна с улични музиканти и беше толкова жизнерадостно и пъстро. Исках да се обадя на всички. Потърсих и Поли.
Пред мен (той обича да прави така) по чудо се появи Емо. И отново – чудесен.
- Нали знаеш за Mariza?
Онемях.
- Да, ще има концерт в София.
Не можех да повярвам.
- Не видя ли плакатите?
Имаше само един плакат.
Толкова се развълнувах... Отново потърсих Поли и всички.
Дори не погледнах плаката, а трябваше (следва по-надолу).

Търсих нещо за ядене, а на улицата двама клошари пиеха и танцуваха нещо между степ и фокстрот.
После отидох до „Люлин“ и видях Стефан. И Еди. Уф, твърде много изпращания. И винаги пожеланията са едни такива – неочаквани, незабравими. Не знам как ми хрумват, как се появяват в мислите ми, какви процеси задвижва в тях този необичаен и скъп човек.

Концерт на Mariza в София (24 октомври 2008)
Дано намеря билети. Това е най-любимата ми певица. Ще мога да видя някои близки, да им се порадвам, ще послушаме музика и глас.
Mariza е най-известната изпълнителка на fado (съдба) през последните години. Португалка с дълбок, прочувствен глас, чиито песни са изтъкани от красота, страст, тъга и болка. Много носталгична, с нещо странстващо, пътешественическо в нея. Когато я слушам се отнасям надалеч. Понякога ми се пише – най-често ми се пишат писма. Трябва да откажа телефоните, тъй като те предават, когатонай-много имаш нужда от тях.

Мисля за един човек, за най-близкия ми човек.

Мисля и за времето.

Mariza

Caravelas
Primavera
Que Deus Me Perdoe