понеделник, 28 юли 2008 г.

Ветрове

Последните дни прескочих пътешествията. Останах си вкъщи и се опитах да поспя повече – почти се получи. Мисля, че бях видял твърде много места и хора. Някои от срещите бяха неочаквани и хубави.
Човек не трябва да се примирява. Усещането е като при гларусите – спират да размахват криле, оставят се на въздушните течения, а отстрани изглеждат почти неподвижни.
За момент забравих за грузинските народни танци, които бяха прекрасни.
Отидох да подаря едно непознато бяло цвете.
Привличаха ме още повече листът хартия и моливът, но още не съм разказал за последните пътешествия.

2 коментара:

nevolna каза...

нищо не казваш за събуждането (:

Niky каза...

Може би на света има повече мълчание, отколкото глас... А ти знаеш. Всяко събуждане е усмихнато и лъчезарно. Особено ако е до някого...