Иска ми се да напиша за последните дни, но все още мислите ми са неясни. Едно прекрасно, дълго пътешествие и някои разстояния, които не мога да прекося. Няколко противоречиви думи, един-два упрека, няколко усмивки... За тъгата и за вярата няма да пиша сега.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар