сряда, 2 април 2008 г.

Вишни

Тази сутрин пак ми се спеше. За първи път тази година се опитах да не бързам и да си подредя малко мислите. Спомням си водата в ръцете ми, чашата чай с мед и албума на Linda Holloway. От хвърчане бях започнал да се унасям и да забравям – добре, че вчера Ани ми напомни за филма утре. А може би е от пролетта? И от това, че тази година всеки ден е изпълнен с толкова много чудеса – като свещите в небето всяка нощ, или като цветчетата на вишните из града.

Минах покрай витрините и се скрих от града замалко.

Дани, благодаря за снимката и за песента. Помниш ли, когато ме попита:

- Ти какво дърво би искал да бъдеш?

- Ами...

- Ти май ми каза, но...

- Бих искал да бъда елха...

После си спомних, че бих искал да бъда също върба.

- А ти? - попитах.

- Бих искала да съм вишна. Вишните много ме привличат, макар че не ги обичам... Едни такива тръпчиви и горчиви...

И с всички тези вишни в шепите ми - исках да те прегърна.


Няма коментари: