Легендата за свети Георги

Недалеч от града, досами едно блато, стоеше вързаната девойка. Реката мълчеше под жежкия въздух. Дърветата не помръдваха. Чуваше се само учестеното моминско дихание.

– Ще дойде ли? – прошепна тя.

– Никой, никой не идва още – отвърна вятърът. – Бягай…

Тогава откъм блатото се разнесе тътен и змеят се надигна като черна вълна и излезе на пътя.

– Какъв е моят дар днес? – изръмжа той.

– Аз съм – каза девойката, макар гласът ѝ да трепереше.

– Страхът ти е сладък – змеят беше доволен. – Твоят род ме храни добре.

В този миг се чу тропотът на кон. От праха изникна рицар с бляскави доспехи и копие.

– Спри! – извика той.

– Още един герой ли? – присви очи змеят. После неочаквано и за самия себе си попита: – Как ти викат?

– Георги.

– И какво искаш, Георги?

– Да сложа край на глада ти.

– Гладът ми е световният закон – разсмя се змеят. – И вашият страх го е написал.

Девойката се обърна към рицаря:

– Бягай! – прошепна тя. – Той не е човек, а звяр.

– Звярът има свое рождение – отвърна Георги. – И своя гибел.

Девойката се обърна към рицаря повторно:

– Бягай. Никой не може да го победи.

– Всеки може – каза Георги тихо. – Но първо трябва да повярва, че не е сам.

– Сам си – изсъска змеят. – Винаги сте сами. Затова ме храните.

– Ами ако хората спрат да се страхуват, ще изчезнеш ли? – попита го рицарят.

– Не – отвърна змеят. – Ще огладнея още повече.

– А ако огладнееш прекалено много?

– Тогава ще стана по-страшен.

– Или ще се превърнеш в нещо друго – каза Георги.

Змеят се разсмя:

– Ти не искаш да ме убиеш. Искаш да ме промениш, така ли? – присмя се чудовището.

– Искам да сложа край на това, което правиш.

– Хората са тези, които го правят – отвърна змеят. – Аз съм само отражение.

Девойката извика:

– Георги, не го слушай! Убий го!

– А ти, девойко, какво искаш? – попита Георги, без да откъсва поглед от змея.

– Искам да живея – прошепна тя.

– Тогава застани до мен.

Тя се поколеба, после измъкна ръцете си от примката, с която бе вързана, и пристъпи плахо до седлото.

Змеят изрева:

– Не смей да се отвързваш!

– Светът и неговите чада са родени свободни.

– Удари го! – извика девойката.

Георги вдигна копието.

– Хайде, какво чакаш? – изсъска змеят.

– Не съм сигурен какво трябва да победя.

Мълчание. Само реката се размърда в отговор.

– Ако ме убиеш – каза змеят по-тихо, – ще дойде друг. – Ако не ме убиеш, ще продължа да вземам.

Без дори да поглежда върха на копието, ръката на Георги замахна.

Змеят изкрещя така, че земята се разтресе, замята се и вдигна пушилка чак до небесата, преди да се свлече безжизнен. Това не беше вик на болка, а на изненада.

Девойката коленичи пред рицаря.

– Остани при нас. Какво да правим, ако дойде друг змей?

– Не губете вяра.