понеделник, 15 декември 2014 г.

„Слоевете“ от Стенли Кюниц














Стенли Кюниц (1905-2006)

СЛОЕВЕТЕ

Вървях през множество животи,
а сред тях имаше и мои,
но вече сам не съм онзи,
предишния, макар и да имам
по някой друг принцип – боря се
и вървя неотклонно.
Когато се вглеждам назад –
а аз съм принуден да гледам,
преди да имам пак сила
да продължа – там зървам
камъни, които се вият
чак до хоризонта
с тихи лагерни огньове
наблизо. И ангели в кръг
вият се, дебнат, размахват
тежките си криле.
О, създадох си племе
от своите истински страсти,
а сега са разпилени!
Как да смиря сърцето си
сред това пиршество
на толкова загуби?
В горчив и напиращ вятър
прахът на моите приятели,
изпаднали по пътя,
ме шиба през лицето.
Но се обръщам
и се обръщам ликувам
за нещо, с готова воля
да отида, където желая.
По пътя ми всички камъни
до един са ценни.
В онази най-тъмна нощ,
когато бе скрита луната
и скитах през сринат свят,
гласът в ореолен облак
ме наставляваше:
„Живей през слоевете,
а не на повърхността“.
Не умея да отгатвам,
но в мен не остана съмнение,
че тази нова глава
от моята книга на промените
е вече написана.
И още не съм привършил
с промените.

El deseo del río




ЖЕЛАНИЕ

Федерико Гарсия Лорка

Само сърцето ти топло
и нищо друго.

За мен раят е полето
без славей
и лири,
с една плаха рекичка
и някое изворче.

Без вятърът, който със шпора
насърчава гъстака.
И не желае звездата горе
да бъде лист.

Светлината огромна, която е
светулка
за друга
в полето
на счупени погледи.

И ведър покой,
където нашите целувки
са звучни петна
по ехото
и ще разцъфнат далеч.

И само сърцето ти топло,
без нищо друго.

L'incontro con Dino Buzzati

„Коломбър“ от Дино Будзати. Блестящи истории в отличен превод на Нева Мичева. Борхес: „истории, лъхащи на тревога и вълшебство“.

вторник, 2 декември 2014 г.

Man on the Moon (1999)





След „Лени“ (1974) и „Кралете на комедията“ (1983) Джим Кери има сериозни съперници в лицето на Дъстин Хофман и Робърт де Ниро. Въпреки това, заедно с Милош Форман правят чудеса в „Човек на Луната“ (1999). Филмът не е просто комедия: той тръгва от най-задълбоченото изследване на комичното – и изобщо на смешното, абсурдното и гротескното в нашето време, – което някой може да си представи, и стига до една различна представа за човека и изкуството. И даже отвъд това.