четвъртък, 27 декември 2012 г.

ТЯ ХОДИ В КРАСОТА КАТО НОЩТА

Лорд Байрон

Тя ходи в красота като нощта,
в безоблачни страни с безброй звезди,
най-чудното от мрак и светлина
в лика й среща се, в очите й.
И стихва то до нежната зора,
що раят на деня не подари.

Отсянка повече ли, лъч по-малко -
на две ще скършат хубостта без име,
що с всеки черен кичур вее там
или светлее на лицето й,
където ведри мисли казват само
как чисто, мило място са открили.

При тази буза и над тази вежда,
- тъй меки и спокойни, а говорят -
усмивка покорява в багри нежни,
разказва дни на минало добро
и смисълът във всичко се оглежда,
сърцето й обича непорочно.


She walks in beauty, like the night
Lord Byron

She walks in beauty, like the night
Of cloudless climes and starry skies,
And all that's best of dark and bright
Meet in her aspect and her eyes;
Thus mellow'd to that tender light
Which heaven to gaudy day denies.

One shade the more, one ray the less,
Had half impair'd the nameless grace
Which waves in every raven tress
Or softly lightens o'er her face,
Where thoughts serenely sweet express
How pure, how dear their dwelling-place.

And on that cheek and o'er the brow
So soft, so calm, yet eloquent,
The smiles that win, the tints that glow
But tell of days in goodness spent,
A mind at peace with all below,
A heart whose love is innocent.

Няма коментари: