понеделник, 29 юни 2009 г.

Синьо


Ако в ръката ми се съберат мигове като пеперуди, ще ги пусна на воля!
А вчера със Силвето намерихме на алеята в парка една паднала синя звезда…

неделя, 28 юни 2009 г.

Jules


Това пътешествие май няма да ми омръзне...
А с месец юли ще се срещнем на Иракли.
Queen - Somebody to Love

петък, 26 юни 2009 г.

Захвърляне


Смесването на небе и спомени е опасно... на вкус.
Прекрачването на границите е само с основателна причина... тогава се смесват места и лица, но винаги можеш просто да захвърлиш всичко.

Из синьото


...Питам, още искам да разбера,
а не дали си жива. Жива си,
щом понякога и аз съм жив.

П. Р.

сряда, 24 юни 2009 г.

За науката на Макиавели


Попаднах на писмо на Макиавели, в което той говори за проучванията си така:

„Когато дойде вечер и се върна у дома, от работа или от местната кръчма, отивам в кабинета си. На прага се събличам гол, сваляйки калните си, потни работни дрехи, и обличам одеждите за съда и за двореца, и в тези по-достойни дрехи влизам в съдилищата на древните и съм приветстван от тях, и само там вкусвам храна, която е за мен и за която съм роден. И там добивам смелост да им говоря и да ги питам за причините за стореното от тях, а те милостиво ми отговарят. И за четири часа аз забравям за света, не зная досада, не помня страх, не треперя повече от смъртта; се озовавам се наистина в техния свят.”

----
‘When evening comes, I return home, from work and from the local tavern, and go to my study. On the threshold, I strip naked, taking off my muddy, sweaty work day clothes, and put on the robes of court and palace, and, in this graver dress, I enter the courts of the ancients, and am welcomed by them, and there I taste the food that alone is mine, and for which I was born. And there I make bold to speak to them and ask the motives of their actions, and they, in their humanity, reply to me. And for the space of four hours I forget the world, remember no vexation, fear poverty no more, tremble no more at death; I pass indeed into their world.’

---
Видях на паметника на Макиавели в катедралата „Санта Кроче” във Флоренция да пише:

Tanto nomini nullum par elogium.
За такова име никоя възхвала не достига.

вторник, 23 юни 2009 г.

Tickling


Навън е толкова хубаво... Направо е светотатство да си стоиш вкъщи. Пускаш нещо да звучи вкъщи и малко след това изхвърчаш да се скиташ по улиците. Просто няма начин... Поздрав, Васи, заради чудесата.
Christy Moore - John O'Dreams

понеделник, 22 юни 2009 г.

Free Fest


В събота имаше Free Fest. Беше различно от това, което очаквахме. Една от причините е, че не бях прочел голяма част от текста, с който ме поканиха…
Фестът вече има традиционно място до входа в Южния парк и свои почитатели. Идеята е прекрасна! Хора, които да подарят неща на други хора, да се срещнат с тях, да им разкажат история. Ще участвам с каквото мога при всеки удобен случай и благодаря на организаторите, мисля да се видя поне още веднъж с тях.
Е, имаше и за какво да се критикува. Имаше малко хора, Алекс правеше много от нещата, а Адаша отбеляза, че са дошли много хора, които имат повече нужда да получат внимание, отколкото да дадат.
Нападките срещу либерализма и настоящия ред бяха лишени от контекст, защото Free Fest е според мен е на първо място символ на общуването и чак след това е идейна платформа за обществено-политически промени…
И все пак идеята е благородна, идеална, в нея има дълбок смисъл и човечност, и с още малко замах, вдъхновение, енергия, посветеност… Надявам се думите ми не звучат критично и бих искал да похваля от сърце онези, които са се захванали с това начинание.

петък, 19 юни 2009 г.

SF

Зачетох се в „Отново и отново” на Клифърд Саймък една малка книга от поредицата „Галактика”. Написана е през далечната 1951 г. (Time and Again, 1951), една година след „Марсианските хроники” на Рей Бредбъри. И двете книги са толкова пророчески, че едва ли ще остареят през близките 100 години.

сряда, 17 юни 2009 г.

Roses



Получих нещо прекрасно, което с благодарност бих искал да споделя...

ROSES

You love the roses - so do I. I wish
The sky would rain down roses, as they rain
From off the shaken bush. Why will it not?
Then all the valley would be pink and white
And soft to tread on. They would fall as light
As feathers, smelling sweet; and it would be
Like sleeping and like waking, all at once!

George Eliot

----

РОЗИ

Обичаш розите - аз също. Бих желал
да са като дъжда, валящ отгоре
като от храст разклатен, а защо пък не?
Тогава долината ще е розова и бяла,
и меко ще се стъпва. Навалял е
пух светъл и пропит със сладост, сякаш
сънят и будността в едно са слели!

Дж. Елиът

понеделник, 15 юни 2009 г.

Two Friends & Rivals

Намерих тези цитати на двама изключителни английски писатели, които обичали да спорят:

H.G. Wells was seriously ill and he wrote Chesterton and said: “If after all my Atheology turns out wrong and your Theology right, I feel I shall always be able to pass into Heaven (if I want to) as a friend of G. K. Chesterton. Bless you.”

Chesterton replied: “If I turn out to be right, you will triumph, not by being a friend of mine, but by being a friend of Man, by having done a thousand things for men like me in every way from imagination to criticism… Yours always, G. K. Chesterton.”

---
Кореспонденцията на двама приятели и съперници

Х. Дж. Уелс се разболява тежко и пише на Честъртън: „Ако в края на краищата се окаже, че моята атеология е погрешна, а твоята теология е вярна, чувствам, че винаги ще мога да вляза в Рая (ако пожелая) като приятел на Г. К. Честъртън. Бъди благословен.”

Честъртън отговаря: „Ако съм прав ти отново би триумфирал, но не с това, че си мой приятел, а като приятел на Човека, заради всички онези хиляди неща, които си направил за хора като мен, по всякакъв начин, от вдъхновение до критика… Вечно твой, Г. К. Честъртън.”

Обикновено в споровете им се включвал и Бърнард Шоу.


сряда, 10 юни 2009 г.

Пиратски


Намерих един позабравен писател - капитан Фредерик Марят. Беше потънал в прах, но усетих младежкия пламък в него. Прекарал е голяма част от живота си като капитан на кораб, но се пенсионира и започва да пише. Написва 28 книги.
Ще прочета „Валери” – това е биография на жена с френско име и ми напомня за Валето; ще прочета също „Пиратът”. Заради пиратския дух ще прочета и другите негови книги за пирати.

вторник, 9 юни 2009 г.

Over the Moon


През последните дни получавам много думи на благодарност. Дори и от книгите, които чета... Честъртън например, едно, две, три писма... Не знам как да се отблагодаря!
Благодаря.
Мъдреците спорили, спорили и решили, че дракони няма. Накрая на хълма, където имало само камъни и дори тревичка не растяла, видели лунната пътека, която била в действителност опашката на дракон. (Честъртън)

петък, 5 юни 2009 г.

Година


Срещнах едно момиче, което иска да пише и има приятели по цял свят. До сега не бях виждал австралийка. През септември Кат тръгва на път от Австралия, минава през Аржентина, Бразилия, Боливия, Перу... Мексико, САЩ... Испания, Италия, Гърция, Турция... Във Флоренция сме били в един ден!
Предстоят Германия, Литва, Латвия, Финландия, Исландия, Канада... Спирка в Аляска... Отново Мексико... И у дома в Австралия през септември. В косите си носи обелка от бразилски бонбон, а историите си текат и се развиват като кълбо прежда.

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Hayat var


Извиквам в мислите си образи от вчерашния филм. „Моето слънце” (Hayat var, 2008). В началото историята нямаше определена посока, а сцените се редуваха без видима връзка помежду си. От един момент нататък повторението, наситеността на образи и изпълването с идеи съживиха филма. Красивите картини и музиката също бяха от значение.
Имаше много хубави сцени, сцени на обич, бунтовни и луди. Разходки по проливите… Накрая самотата беше пречупена от цветове, а тежките вълни на миналото се отдръпнаха. И дори плюшената играчка беше изритана във водата.

вторник, 2 юни 2009 г.

Unbounded


Случи се да чуя Wanderlust и да знам с какво да продължа...
Вървях по улицата и си мислех защо пиша по-малко, отколкото ми се иска. После си спомних, че преди една история да се затъркаля и да се развие, трябва да започне. Началото рядко е провидение, рядко е заслепяващо светло, тъй като сме плашещо съвременни - по-често е скрито, тайнствено, подсмихващо се от храстите. И често идва на път, защото пътят открива най-доброто и най-лошото у човека.