сряда, 24 юни 2009 г.

За науката на Макиавели


Попаднах на писмо на Макиавели, в което той говори за проучванията си така:

„Когато дойде вечер и се върна у дома, от работа или от местната кръчма, отивам в кабинета си. На прага се събличам гол, сваляйки калните си, потни работни дрехи, и обличам одеждите за съда и за двореца, и в тези по-достойни дрехи влизам в съдилищата на древните и съм приветстван от тях, и само там вкусвам храна, която е за мен и за която съм роден. И там добивам смелост да им говоря и да ги питам за причините за стореното от тях, а те милостиво ми отговарят. И за четири часа аз забравям за света, не зная досада, не помня страх, не треперя повече от смъртта; се озовавам се наистина в техния свят.”

----
‘When evening comes, I return home, from work and from the local tavern, and go to my study. On the threshold, I strip naked, taking off my muddy, sweaty work day clothes, and put on the robes of court and palace, and, in this graver dress, I enter the courts of the ancients, and am welcomed by them, and there I taste the food that alone is mine, and for which I was born. And there I make bold to speak to them and ask the motives of their actions, and they, in their humanity, reply to me. And for the space of four hours I forget the world, remember no vexation, fear poverty no more, tremble no more at death; I pass indeed into their world.’

---
Видях на паметника на Макиавели в катедралата „Санта Кроче” във Флоренция да пише:

Tanto nomini nullum par elogium.
За такова име никоя възхвала не достига.

Няма коментари: