вторник, 9 юни 2009 г.

Over the Moon


През последните дни получавам много думи на благодарност. Дори и от книгите, които чета... Честъртън например, едно, две, три писма... Не знам как да се отблагодаря!
Благодаря.
Мъдреците спорили, спорили и решили, че дракони няма. Накрая на хълма, където имало само камъни и дори тревичка не растяла, видели лунната пътека, която била в действителност опашката на дракон. (Честъртън)

3 коментара:

Silvena Toncheva каза...

драконите са по-близо отколкото очакваме:)) благодарностите също, затворени в усмивка:)

Lunno cvete каза...

....'Има моменти, когато ни се стру­ва, че и един-единствен дракон, че дори и един храбър рицар не е останал на света. Никоя принцеса не броди сред тайнствените гори, за да омагьоса сърни и пеперуди със своята усмивка.
Има такива мигове, когато ни се струва, че сме зах­върлени отвъд пределите на приказното и никакви въл­шебства и приключения не могат вече да се случат с нас. Съдбата - това е път, който се простира отвъд хоризон­та. Светлите призрачни видения са потънали далеч в ми­налото и изчезнали завинаги.
И какво щастие е за човека да разбере, че това съв­сем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията... Те всички не само съществуват тук й сега, но те са всичко, което ня­кога е съществувало на земята!...."
Поздрави! :)

Niky каза...

..или запечатани с целувка, или летящи на воля

захвърлените моменти - те са само заспали :)
поздрави!