За Антонио Форчионе в Sofia Live Club – 27 ноември 2009 г.
Той не е непорочен и възвишен.
Даже е надменен и комерсиален – във вида си, в действията и в свиренето си…
Но това са само някои от болестите на нашето време.
Виртуоз. Шоу… Той свири дори с малко походно вентилаторче…
А музикантите, с които свиреше, не му бяха равностойни… Имаше го блясъкът, но я нямаше съкровеността! (Както на сцената, така и пред нея… А клубът е великолепен, лъскав, модерен…)
На моменти носталгията придаваше повече дълбочина и истинност на музиката му.
Дали виртуозността замъглява чувствеността на музиката?
Не би трябвало, защото първото служи на второто.
Бях съвсем близо до сцената и за съвсем кратки мигове в мен (в нас!) се „мяркаше” хармония, свързана с желанието по нещо, което преди миг е отминало…
Усмивки и изненади имаше. Парчето, което беше най-добро, беше онова, което беше най-малко подготвено. Billie Jean.
Няма коментари:
Публикуване на коментар