неделя, 15 ноември 2009 г.

Твърде много питания


Когато усещаш, че някой се отдалечава… може би е замалко – за да си отдъхне, да си поеме дъх… може би е за по-дълго… Нямаш избор, защото изборът вече е направен… И човек е малко по-заключен, малко по-отдалечен…
Дали е естествено? Случва се често. Човек се научава, разбира, че говоренето помага, но не винаги. Ако не е единият, ще бъде другият, ако не е едната страна, ще бъде другата. Нищо умишлено.
Да, природа е. Толкова е естествено, че не може да бъде спряно – като земното притегляне… Малка част от човешката слабост. И понякога дори вярата не помага. Усмихваш се – и този път не допускаш грешки. Продължаваш по пътя. Може би нещата ще бъдат по-добре нататък.
Стъпка по стъпка идеалите опустяват. Не ги замества безнадеждност, не ги замества безразличие, а неизвестността… Търпението идва твърде късно, а радостта – твърде рано. Добре е да се вгледаш в хубавото – колкото и малко да е.
Какво пееше Брус в Secret Garden? – Това не е свобода, срещу която можеш да противостоиш, защото е естествена. Като ежедневните неща, които започват с „трябва” и понякога не остава време за друго… Остава вярата в приятелството, но искаш да запазиш и вярата в любовта.
А какво да правиш с егоизма и гордостта? Как да ги надмогнеш? Едно и също: просто даваш себе си. Както една чаша може да бъде напълнена само ако бъде изпразнена.

2 коментара:

therewereswallows каза...

да...

Анонимен каза...

браво ники + + +
_____________V.