Преоткриване

Днес някой анонимно беше оставил в блога ми хубава вест. Благодаря! На онова място, където бях писал за една талантлива поетеса на име Мария Донева.
Оказа се, че има нова нейна книжка със заглавие „Преоткриване на смисъла“.
И толкова ме зарадва това!

И намерих в блога на Пейо Попов едно непознато за мен нейно стихотворение:

Любовта прекалява.
Любовта е дете
и поне дотогава,
докогато расте

всичко пипа и иска,
и готова за още
тя във теб се притиска
и събужда те нощем.

И самичка не може,
пада, плаче, кърви,
тя те прави тревожен,
всемогъщ и щастлив…

Любовта прекалява.
Но проклетото време
я смалява, смалява,
идва да ти я вземе,

да я пъхне в торбата,
да я скрие така
в една къща в гората
на кокоши крака.

Ти оставаш – да помниш,
да вървиш, да ядеш,
като жалко, бездомно,
остаряло дете.

На какво се надяваш?
За какво трупа знание?
Без любов те смалява
отчаяние, отчаяние…