Вечерта вървяхме с Емо през града. И беше топло като пролет. На сутринта валеше сняг – и не само валеше, а се беше натрупал на пухена завивка.
А вънка снежно е и бяло...
После – мислите на Хриска (bird, ясна) и стихчетата на Радосвета (Caribiana). Добро утро, сняг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар