След еди разговор за Тарковски най-накрая ще се осмеля да кажа две думи за него, не повече. Трудно се решавам да говоря за този толкова обичан режисьор, когото мнозина наричат „най-големия в киното“.
Творчеството му е събрано главно в 7 филма:
Иваново детство (1962)
Андрей Рубльов (1966)
Соларис (1972)
Огледало (1975)
Сталкер (1979)
Носталгия (1983)
Жертвоприношение (1986)
Всеки един от тези филми е необятен свят, който неизменно буди възхищение. Най-много ми допада „Андрей Рубльов“, най-малко ми допада „Соларис“, а „Носталгия“ е единственият, който все още не съм гледал.
„Жертвоприношение“ беше толкова разтърсващ и тежък, че не разбрах много от него, макар да го гледах 3 пъти.
Този пророчески поглед несъмнено, непоколебимо въздейства. Наситеността на идеи и поетичното богатство на тези филми е несравнимо.
1 коментар:
Влюбих се в "Огледало", сякаш някой е гледал какво сънувам. На "Соларис" гледах само новата версия с Джордж Клуни, но ми казаха , че оригинала е още по-потискащ.
Публикуване на коментар