понеделник, 2 февруари 2009 г.

Праг


Прочетох едно писмо. Прочетох го няколко пъти. Не че имах време.
Как всичко се нарежда! Колко е чудно, малко объркано, но и просто!
Някои съмнения остават, а мечтите - неудържими. Онова, за което мечтаем - недостижимо.
Особено ако сърцето е праг, а през него прекрачват напред-назад, близки и далечни - нали е праг...

Няма коментари: