сряда, 7 януари 2009 г.

R. O.


Събуждането със стихове не е лошо. То пробужда също мечтата ми да пиша повече, да имам време, хартия и моливи в някоя от тези вечери. Не че не може да се случи във всяка от тях, но тази радост е толкова специална.
Спомени за приятели, прехвърчащи мисли за срещи, истории със странни герои – историите и думите ми остават прости – истините са прости, но не мога да ги нарека правила, принципи, норми. Това би ги направило твърде достъпни.
Дали това означава да бъдеш повърхностен - да оставиш мимолетното да се изплъзне, да си отиде, да отлети? И най-красивият и изпълнен със страст миг, и най-спокойният и изпълнен с вдъхновение миг неизбежно се променят с времето.
Като пътешествие назад във времето четох нещо свое от преди две години. Станал съм пестелив на думи. Дано не съм пестелив на пътешествия.

Няма коментари: