понеделник, 26 януари 2009 г.

Нилс


Разказвам, споделям. Е, намират се и слушатели. Успявам да изпълня много от желанията си. Понякога неусетно се обръщам назад и погледът ми се задържа по-дълго, отколкото искам.
Толкова съм станал лек, че битките ме отвяват – дори в слънчевите дни се намира вятър. Нещо по-силно, нещо, което е част от нас. Нещо, което остава и не си отива. Дори да е празнота – ако си отиде ще е по-празно.
Чудна, чудна година, драги ми Нилс. Думите са като едва забележими камъчета на пътя, но ги има. Виждат се дори от летящия Нилс Холгерсон и – спомних си неговата история.

Няма коментари: