понеделник, 5 януари 2009 г.

Мелодии


Толкова много радост в първите дни. Без да си свикнал с това, без да си очаквал. Двете половини на хората – мъжката и женската – бяха забравили много от различията си, бяха се събрали в едно цяло отново. После отново се очерта реалността, появиха се границите. Първо се появиха няколко остриета. Изглеждаше, че човек може да мине покрай тях, без да се пореже. После – порязването нямаше значение, само пламъчето от него...
Оставих много зад гърба си, но и много ме изпревари. Въпреки това стъпките са леки, а посоката е незнайна. Понякога лутането настървява, а понякога уморява. Но е по-добро от спирането, връщането назад или преструването. Добре, че има кой да ми напомня – волно, неволно, гласно и безгласно.
Най-хубавите истории са с прости думи. Музика, страници от книги... Прочетох Tommy & Co на Джеръм К. Джеръм и слушах музика от Ню Орлеанс. Песните пазеха – своя и чуждия живот.

2 коментара:

therewereswallows каза...

ЧНГ, Ники! :)повече хубави емоции, повече споделени любови, вълшебни пътешествия навън и навътре! поздрав!

Niky каза...

благодаря, лястовичке... дано за повече да е така :)