петък, 20 юни 2008 г.

Път


Къде ли ще пътувам? - Някъде към July-а :)

Те


Заобиколен съм с невероятни хора. Как гори Вяра - в пурпурно, Златето свети-свети разбужурена, а Силвена - тя си знае, че е чудо, едно срамежливо-бяло и леко като пух.

Слънце и луна

Луната снощи, шосето и спомнените песни... Тръгнах си от място, където не трябваше да бъда...
Днес оставям ежедневието и тръгвам към морето. Дано ме очаква. Хората там ми липсват – дори и непознати...

четвъртък, 19 юни 2008 г.

100

Какво означава да Познаваш някого Добре?
- Да можеш да му Вярваш.
Колко Време е нужно за да Познаваш някого?
- Няколко мига... Но това не означава, че не можеш да го Откриваш отново всеки един миг.

сряда, 18 юни 2008 г.

Из


"Да се разсърдиш на воден дух е все едно да се разсърдиш на цвете..." (из приказка)

вторник, 17 юни 2008 г.

И свет во тме...

Мислех си как денят на човек се очертава от светлината. Сутрин го събуждат лъчите през открехнатия прозорец или врата. Очите му свикват със светлината и цял ден я следват – независимо дали денят е слънчев, облачен или дъждовен. В последния случай има много капки, които да блестят.
Потърсва светъл глас, отронена, неволна усмивка... забравена, позната и жадувана...
Вечер, в тъмното, погледът не може да различи много, затова потърсва луната или звездите. Или човек затваря очи и потърсва нещо светло в себе си...

понеделник, 16 юни 2008 г.

Г.

Бих искал да изпратя най-голямата прегръдка за един почитател на плюшени играчки – той знае кой е... :)

Ways


От хората, които познавам, има някои въздушни същества. Повечето са водни. Огнените са съвсем малко, а все още не мога да определя какви са земните... Четирите стихии се преплитат в характерите. Понякога се проявяват при гняв и страст, а понякога при умора. За онези, които са привлечени от водата: много от тях забравят, че водата има многобройни течения, има повърхност и дълбини, и че тя е също така и дъжд. Има много крилати – някои са леки като пух, а други са с мраморни криле. Земни и обикновени нямаше...

петък, 13 юни 2008 г.

Част

Смях се, четох и тичах. Беше прохладно и мокро, но приказките в погледа на хората напомняха закъснели парашутчета от глухарчета. Човек може да се опита да се спусне с поглед по телата им, може да се изгуби сред електрическите и моторни звуци, но да продължава да търси мястото, където бият сърцата им... А петък 13-ти е като хубаво, черно коте. Прошепнах нещо като прегръдка... Заговорих и замечтах за пътешествия.

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Дъжд

„Виж, как вали! Излязох да ме навали, да ме накапят и намокрят капките.
Може някъде да се е появила дъга... Непременно трябва да се е появила някъде...“.

Отнесеност

Мислех си колко много желания имам... Но преди това ми се иска да се науча на скромност, а не знам как.

сряда, 11 юни 2008 г.

Балет

Тичай. Дишай. Лети...

Нели


Спомних си с радост за една приятелка, която рисува и която ми каза, когато най-много исках да чуя: „Човек трябва да следва мечтите си и да не спира“.

Прашинки от залез

Вчера видях децата да танцуват в националната опера. Много от тях носеха рокли и танцуваха класически балет. Стори ми се малко... старинно. Имаше и някои модерни изпълнения... и все така много се стараеха. Публиката беше доброжелателна и, когато едно от децата забрави ризата си в центъра на сцената по самодивски обичай, и накрая друго дете се престраши да излезе да я вземе, от публиката се чу „браво“.
Беше дълго и с отиващите си лъчи на слънцето отидох да видя приятел. После откраднах миг и за парка, където красиво гаснеше денят. Спомних си как човек пораства – когато се научи да се усмихне в лицето на трудностите и да не свежда поглед.

вторник, 10 юни 2008 г.

По реката


Вчера отново концерт. Спрях да ги номерирам. Беше вълшебно. Джаз и народна музика. Нямаше гъдулка, но имаше кавал и цял симфоничен оркестър. Смях се от сърце. Колко лесно върви, тече като река и човек се носи по нея. Много ми се иска да пиша и ми се иска да не се отклонявам прекалено с музиката и рисуването. Ще видим.

петък, 6 юни 2008 г.

Movies

Това е нещо много, много субективно, но все пак е ориентир. Опитал съм се да избера най-хубавите, дълбоки и различни филми, които съм гледал, и да ги събера на едно място. Удивително е, че има някои "реколти", които са много добри.

TOP 10 MODERN MOVIES

Играчът на билярд (1961)
The Hustler (1961)

Имало едно време в Америка (1984)
Once Upon a Time in America (1984)

Андрей Рубльов (1969)
Андрей Рублёв (1969)

Момичето на моста (1999)
Fille sur le pont (1999)

Париж, Тексас (1984)
Paris, Texas (1984)

Любовниците на Мария (1984)
Maria's Lovers (1984)

Ловецът на елени (1978)
The Deer Hunter (1978)

Novecento (1976)
Двадесети век (1976)

Невинният (1976)
L'Innocente (1976)

Момчетата не плачат (1999)
Boys Don't Cry (1999)

* Плакатът е от "До последен дъх" на Жан-Люк Годар.

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Westerns

След голямо гледане и малко размисъл ми се прииска да пусна пост за един кино жанр, който е в основата на много от съвременните екшъни и митовете, заложени в тях. Нещо, което е ясно – най-големите режисьори на уестърни са Серджо Леоне и Джон Форд.
Някои от италианските „спагети“ уестърни полагат правилата за бъдещите филми в жанра. Героите на Дивия Запад също са известни – Клинт Ийстууд, Хенри Фонда, Гари Купър, Джон Уейн, Бърт Ланкастър, Пол Нюман и др.

TOP 10 WESTERNS

The Good, the Bad and the Ugly (1966)

Once Upon a Time in the West (1968)

My Darling Clementine (1946)

High Noon (1952)

A Bullet for the General (1966)

The Outrage (1964)

The Searchers (1956)

The Bravados (1958)

Django (1966)

*Lawman (1971)

*The Hired Hand (1971)

*The Tin Star (1957)

*The Proposition (2005)

*колебание за #10

Снимката е от "Буч Касиди и Сънданс Кид" на Джордж Рой Хил.

Повторения

Напоследък понякога се случва да се повторя. Да повторя мислите и думите си. Дали това е хубаво? Дали по този начин ги правя по-силни и по-живи? Вчера щастието ми беше безоблачно. Бях с близки за мен хора. Нежността и радостта им ме изпълваше. Заедно слушахме музика и вълнението беше изпепеляващо, пречистващо – то правеше усмивката сияеща и ясна, а гнева – чист и пламенен. А за смиряването нямаше нужда дори от поглед...

Снимката е от photopumpkin.com

сряда, 4 юни 2008 г.

Casablanca

Тази сутрин ми се искаше да говоря за малките неща, за онези, които носят щастие. Колко хубаво би било да се вгледаш и да ги видиш, и едновременно с това да изгубиш от поглед лошото. Дали е изкуство или умора – да не го забелязваш? Искаше ми се да кажа „добро утро“. Сякаш целият свят се усмихва мило и хубаво, и отвръща... Както в песента „Hello World“ на Tremeloes, а не като As Time Goes By от филма Казабланка, който май е вечен...

вторник, 3 юни 2008 г.

В светлинки


Да, странно е, но чудесата не спират и не свършват... Всеки ден от тази година. Сякаш не ми останаха думи да ги изразя и дори да ги назова.
Това го сътвориха най-вече хората край мен.
Преди няколко дни беше Валето. Вчера - Сиси и Ники. Две неудържимо светли същества... Второто имаше рожден ден - беше засмяно от радост, топло, мъдро. Още с първите стъпки ми се танцуваше. Хората наоколо бяха близки. Имаше подаръци и голе-е-еми прегръдки.
После ми се прииска да си помълча. Можех да се порадвам на луната или на дъждовните капки, или на светулките, или на съня.