сряда, 11 юни 2008 г.

Прашинки от залез

Вчера видях децата да танцуват в националната опера. Много от тях носеха рокли и танцуваха класически балет. Стори ми се малко... старинно. Имаше и някои модерни изпълнения... и все така много се стараеха. Публиката беше доброжелателна и, когато едно от децата забрави ризата си в центъра на сцената по самодивски обичай, и накрая друго дете се престраши да излезе да я вземе, от публиката се чу „браво“.
Беше дълго и с отиващите си лъчи на слънцето отидох да видя приятел. После откраднах миг и за парка, където красиво гаснеше денят. Спомних си как човек пораства – когато се научи да се усмихне в лицето на трудностите и да не свежда поглед.

Няма коментари: