вторник, 3 юни 2008 г.

В светлинки


Да, странно е, но чудесата не спират и не свършват... Всеки ден от тази година. Сякаш не ми останаха думи да ги изразя и дори да ги назова.
Това го сътвориха най-вече хората край мен.
Преди няколко дни беше Валето. Вчера - Сиси и Ники. Две неудържимо светли същества... Второто имаше рожден ден - беше засмяно от радост, топло, мъдро. Още с първите стъпки ми се танцуваше. Хората наоколо бяха близки. Имаше подаръци и голе-е-еми прегръдки.
После ми се прииска да си помълча. Можех да се порадвам на луната или на дъждовните капки, или на светулките, или на съня.

1 коментар:

Адаша каза...

Мдаааа, човек и добре да живее, остарява. Но може ли да живее добре ако няма добри приятели?
Според мен не!