вторник, 2 декември 2008 г.

Капитански песни


Изгубих си думите и даже не търся. Снощи слушахме песните на Светла Георгиева – тя не само рисува (завършила е Художествената академия), а пише стихове, композира и пее. Тя е също капитан на кораб. И личеше привързаността й към Висоцки.
Бяхме няколко близки. На моменти песните бяха тъжни, но невъздържано красиви. На моменти треперех. Усмихвах се, но не можех да се засмея.
Взех си автограф и после... разхождахме се по баровете. Научих много места. После разказвах – и се задушавах от вълнение, и горях. Погледът ми се беше премрежил – може би от чая. Почти ми се виеше свят. Пак имаше упреци. Но бях с близки. После с Марийка повървяхме. С нея се познаваме така отдавна. Поех си дъх, но ми е мъчно някак. Вероятно е от разстоянията, които ще пробягам.

2 коментара:

Рос каза...

Поемай си дъх и не бягай. Върви бавно и се наслаждавай на всичко около теб. И дори да ти се замае главата, ще знаеш, че не е от чая.

Niky каза...

иска ми се мъничко да побягам, но няма да забравя да си поема дъх :)