събота, 15 ноември 2008 г.

Contact


Филмът, който гледах, Café de los Maestros, ме открадна от този свят и после ме върна. Прекрасен. Филм за тангото. Танцът…
Ако не беше музиката сигурно щях да съм съвсем друг. Обаче мислите, които влетяха в главата ми, бяха съвсем различни.
---
Начинът, по който живея. Начинът, по който общувам. Мисля и усещам, че онова, в което вярвам, само аз го вярвам. И какво ли друго мога да направя като съм го виждал? - Но може би вече е илюзия и романтично минало.
---
Съвсем прости неща като светло щастие и безкрайна обич.
---
Често чувам обвинения и някои са верни. Начинът, по който общувам… Не остава какво да кажа. Онези скъпи, близки, любими същества – стигнал съм до някъде и сякаш с много от тях няма накъде да продължа.
---
Онова правило, че „хората са достатъчни сами на себе си” заплашително виси пред мен.
---
А светът е един такъв – безкрайно хубав, и всеки миг -- все така не искам да се пазя.
---
Стъпките са все така леки, усмивките все така мили и има продължение.
Нещо ново, непознато, хаотично, по-силно.
---
Може би предизвикателствата? – Силни и големи, изтриващи колебания и спомени.
---
Единствената вяра – тази в доброто, дори невидимо.
---
И тази счупена луна. Както в книгата „Любавини”. И този ритъм (отвън), който е толкова труден за следване, за разлика от вътрешния.

4 коментара:

Галина Николова каза...

..horata da sa dostatuchni sami na sebe si.. edva sled kato stanat dostatuchni, mogat da se spodeliat s drug, niki.. pojelavam ti i ot dvete :)

p.s. ako se razhojdash po grafa, gledai da se pripoznaesh pak.. ;)

Niky каза...

ehh, galya... niama takova neshto "chovek, dostatachen sam na sebe si"

Галина Николова каза...

ami.. prosto si misleh, che purvo triabva da namerish sebe si, da znaesh kude ti e tsentura.. i posle mojesh da namerish put kum drugite. bez da se zagubish..

Niky каза...

o, taka e mnogo dobre, taka e drugo... :)