Много ми се иска да направя нещо класическо. Например да обера влак. Или да се науча да свиря на китара и да замина на околосветско пътешествие. Днес правих няколко теста на тема „какъв метал сте?“. Смях се много, но и двата посочиха: класически. Въпреки това последните дни наблягам на блуса – Отис Ръш и Боби Бленд. Но е твърде спокойно.
2 коментара:
[quote]А винаги беше учил дъщеря си, че животът е много по-дълъг, отколкото разправят: "Всички ти повтарят, че животът е кратък. Не е така. Има време за всичко. Колко мързеливи слънчеви следобеди имаш? Безброй. Колко пъти съм се катерил по дърветата като малък. Колко пропилени часове с приятели над чаши бира или кафе, колко часове игри на карти или - при теб - компютърни игри. Хиляди. Колко време, прекарано в четене, в гледане на телевизия. Години. Обикаляш света, работиш. Аз дори имах време да се науча да свиря на китара в един влак, пътуващ през степите на средна Азия. Беше много дълго пътуване.
Така че не бързай. Прави нещата в най-добрият момент, а не при първа възможност. Хората в Лос Анджелис живееха все едно няма утре. Те сграбчваха първия предоставил се шанс и го изстискваха до дупка. Така можеш да стигнеш много далече за много кратко време. А това може да е много опасно, ако е в грешна посока.
Затова не бързай. Имаш време. Първо се увери, че посоката е правилна." [/quote]
Георги Илиев
много е хубаво...
иска ми се да си спомня кога съм си пилял времето. но и то, разпиляното, милото, пак ми е скъпо и важно.
Публикуване на коментар