събота, 25 октомври 2008 г.

Mariza


Концертът на Mariza. Как да го опиша? Беше най-хубавият, най-вълнуващия… Не, беше толкова чувствен и завладяващ. Не, беше толкова изпълнен със свобода…
И все пак това е любимата ми певица. На сутринта съм успял да си възвърна част от думите – мислите ми са още в музиката.
Няколко музиканти, стилно осветление. Излезе Mariza и залата започна да се вълнува като море. Mariza е висока, беше в черно, слаба, светла…
По време на концерта тя разказваше за себе си. Родена е в Мозамбик – баща й е португалец, а майка й е местна.
Беше аристократична и излъчваше сила. Запя и светът се разми – беше отнесен от буря от чувства.
В паузите – каква интелигентна ирония. Говореше на английски, така че да я разбираме. Но повечето разбираха и португалски.
За текстовете няма да говоря. Такава болка и такава радост…
„Какво значение има сърцето?”
Тя искаше да научи няколко думи на български. Думите бяха „бяла роза” и „поли”, като името, което ме разтреперва.
Публиката: възторг, плач, усмивки… Самата Mariza слезе между публиката, пя с усмивка – че хората трябва да се усмихват.
Стоях и не можех да притворя очи нито уста. Не бях там. Бях навсякъде.
Тя пя също без микрофон.
Пя: „Хора от моята страна”.
Primavera.
Светлини, барабани, въздишки. От време на време закачаше музикантите – за перчема, за костюма.
Сашо танцуваше по пътеките, а Емо просто ми каза след това да не говоря.
Такова опиянение – не мога дъх да си поема…

София, 24 октомври 2008

3 коментара:

Katerina каза...

Иска ми се да кажа нещо, но ще си замълча... Съжалявам, че не бях там...

ernesta каза...

Много ти завиждам. Как исках да съм там! много! Рядко ми липсва нещо, което не съм изпитала.

Niky каза...

пак ще бъде, а може би още по-хубаво