неделя, 19 октомври 2008 г.

Сестри


Толкова много се събра последните дни и седмици. Иска ми се нещо да напиша. Нещо повече от обичайните истории. Последните дни разбрах някои неща за себе си. Постараха се да ми ги кажат – за закостенелостта, за ограничеността, дори за принципите. Някои ги казваха тихо, втори ги пишеха, трети ги премълчаваха, а четвърти говореха открито…
В същото време наблизо бяха хората, които обичам. Имаше прекрасни приказки. Чух думи като: „Човек е свободен само когато обича” и „Когато някой е в мислите ти, никога не е прекалено далеч”.
Бях на планина. Изтичах до върха и не бях уморен, не бях дори задъхан. А беше красиво. Мъгла и есенни листа. По косата ми имаше капки влага. Пътят беше мек, кален. Водата от изворите беше студена. Птиците бяха мълчаливи, но есента беше пъстра и топла. Светлината в нея грееше.
У дома е малко „тясно”. Гледам да съм навън, на улиците. Има много да се направи, но ми е объркано. Обикновено знам кое е правилно и кое – грешно. Все още онези покровителки Вяра, Надежда и Любов са наблизо.
Сега звучи Булат Окуджава.

Няма коментари: