понеделник, 7 юли 2008 г.

Концерти 3

За 4-ти юли.
Да, концертът на Whitesnake и Def Leppard закъсня, а денят ми беше объркан, безкрайно объркан... Всяка дума сякаш беше грешна, повечето неща, които правех бяха погрешни, добре беше, че се намираше кой да ме поправя. Обърках се със стадионите, часовете, срещите, съставите, песните... Еди и Йо помагаха, после Емо, мнозина непознати...
Вечерта постепенно се изпълваше с музика – дори и музиката на дъжда. Стояхме по тревата, бърборехме, смяхме се, закачахме се, търсехме се, гонехме се. My generation.
Концертът започна - скачахме, пяхме. Дейвид Ковърдейл беше загубил гласа си, но музиката беше там. И публиката.
Водите, които се изляха от тъмното, нощно небе, направиха концерта още по-вълнуващ. Бяхме мокри, багажът беше мокър – и, за разлика от Багажа на Тери Пратчет, нямаше къде да избяга и да се скрие.
Замалко се подслонихме на сухо, после дойдоха Def Leppard. Публиката беше оредяла, но пак запяхме и дивяхме до 2:30.
Все пак Twisted Sister засега са най-върховната група, която съм виждал. Никой не притежава тази сила, вдъхновение и звук, които са запазили вече 35 години.
Прибрахме се късно, но благополучно. Все още не знаех, че следващите нощи ще пътувам до Средиземно море и обратно.

Няма коментари: