петък, 16 май 2008 г.

Илюзионистите

Има хора, които не обичат рождените си дни. И дори имената си. Това ме навежда на странни мисли. Трябва ли човек да обича себе си за да бъде добър? Явно не.
С Лена имахме дълги спорове дали и колко човек трябва да обича себе си. Според мен обичта е за да бъде раздавана безпаметно. Можеш да цениш себе си и да се стремиш да бъдеш по-добър.
Трябва ли да бъде милостив към себе си за да оцелее? Трябва да има поне капчица милост - както казва Шекспир. Иначе ще изчезне, ще бъде измама.
А какво означават понятия като личната свобода и личното пространство? Приличат на илюзия, ефимерна идея, фокус, измислица. В повечето случаи мисля, че маскират неща като липсата на вяра и смелост.
Все пак трябва да се бранят някои парченца свобода, които всеки си мисли, че са големи, но може и да не са.

4 коментара:

iffi каза...

В една песен се пееше:

"Until I learned to love myself
I was never ever lovin' anybody else"

и си е съвсем вярно. Няма как да обичаш някой друг, ако първо не се научиш да обичаш/харесваш/приемаш себе си.

Niky каза...

Харесва ми - особено изброяването на глаголите :)
Има нещо вярно, но не е предварително условие - ако просто някой повярва в теб и ти повярваш в някого...

therewereswallows каза...

"ако просто някой повярва в теб", а ти не можеш да допуснеш, че в теб може да се вярва, защото самият ти се съмняваш в себе си, и става доста мъчително за този друг, който е повярвал. той също е поставен под съмнение... трябва, малко или много са се приемаш и обичаш, инак, и да пръскаш обич безпаметно, трябва да можеш и да получаваш, за да има хармония...

Niky каза...

о... мога и допускам :) но думите казват много... не се съмнявам в себе си - но може би се стремя да направя повече, отколкото мога.
съгласен съм, да, за хармонията...